Българите харчат спестяванията си
Българите са подготвени да похарчат спестените си пари, демонстрира изследване на БНП Париба Лични Финанси. На въпрос какво ще вършат европейците с парите, които икономисват? На първо място, те ще ги употребяват, с цел да усилят спестяванията си (52%), в допълнение удостоверение, че желанието за икономисване остава мощно в тези несигурни времена.
Те също по този начин ще употребяват парите за закупуване на други артикули, нещо, което хората под 50 години са по-склонни да създадат от по-възрастните. В тази област обаче държанието на хората се разграничава доста в обособените страни. Отново португалците, само че също и белгийците и шведите наподобяват най-склонни да заделят пари настрани (69%, 64% и 63%). За разлика от тях българите, румънците, унгарците и германците наподобяват решени да „ развържат кесията “ си (съответно 66%, 58%, 55% и 54%), демонстрира изследването.
Според него здравната рецесия е довела до забележителен спад в желанието на хората да харчат и по-голяма подготвеност за икономисване, като концепцията за спестявания с превантивна цел е по-актуална от всеки път.
Observatoire Барометър за 2022 година вижда тази наклонност ненапълно обърната. Обратът обаче не е цялостен, защото до момента в който желанието да се харчи повече се покачва със 7 пункта, желанието за икономисване е също толкоз мощно, както в предходното издание.
По този метод желанията за разноски се възвръщат до равнищата отпреди пандемията, със приблизително 41% в страните, обхванати от изследването. Във всяка страна тези планове или са останали постоянни, или са се нараснали. В някои страни възходът е изключително внезапен, не на последно място в Източна Европа, като Румъния се обрисува като най-яркият образец за това събитие (+17 пункта). Словакия също се откроява, като 83% от интервюираните споделят, че имат намерение да усилят разноските си.
Западните страни са по-малко въодушевени в това отношение, макар че белгийците също наподобяват доста по-склонни да усилят потреблението си (+10 пункта), демонстрира проучването.
Въпреки това множеството от резултатите са по-ниски от тези, записани за Барометър за 2019 година, знак, че рецесията към момента е в съзнанието на потребителите. Само Белгия и Обединеното кралство означават доста нарастване от изследването от 2019 година (+6 и +9 пункта).
Обратно, желанията за икономисване останаха постоянни през последната година, макар че в доста случаи в този момент са доста по-големи, в сравнение с преди здравната рецесия (+15 пункта във Франция сред Барометър за 2019 и 2022 г.) 54% от европейците имат намерение да спестят повече. Следователно известна степен на безпокойствие и нуждата да се приготвят за евентуални бъдещи рецесии постоянно участват в мозъците на хората, изключително във време, когато положителните вести следват неприятните вести и назад, като няма гаранция, че първото в последна сметка ще надделее над второто.
Барометър
Тази привидна непоклатимост прикрива много променливи планове в другите страни. В четири страни, Франция, Швеция, Испания и България, респондентите имат намерение да спестят повече (съответно +4, +3, +2 и +1 пункт). Въпреки това, болшинството има намерение да спести по-малко, въпреки регистрираните спадове да са умерени (най-големият спад е -6 пункта в Румъния)
ПЕЧЕЛИМ ПОВЕЧЕ, ХАРЧИМ ПО-МАЛКО
И въпреки всичко, оттатък понятието за рационално и отговорно ползване, същинският капацитет на кръговата стопанска система и затова нейната прелест са напълно ясни в очите на потребителите и наподобява се въртят основно към другите ѝ стопански аспекти.
Българи си теглят спестяванията от банките
Каква е главната цел на европейците? Да печелят повече пари. Близо 8 от 10 европейци виждат това като причина да одобряват концепцията. Португалците и шведите са най-склонни да са на това мнение (86% и 84%), до момента в който по-малък дял от британците и датчаните са фокусирани върху търсенето на финансови облаги (71% и 72%).
Ако печеленето на повече пари е „ ин “ на кръговата стопанска система, то по-малкото харчене явно е „ ян “, като 75% от европейците са настроени по този начин. Португалците още веднъж са най-запалени в това отношение, наред с унгарците (83%). Поляците и датчаните са минимум спестовни, като желанията им да харчат по-малко се обрисуват като най-ниските в изследването (65% и 66%). Но вместо да е географска, главната разлика е поколенческа, като 83% от хората на възраст над 50 години възнамеряват да харчат по-малко, в съпоставяне единствено с 65% от тези под 35 години и 71% от 35-49-годишните, демонстрират още данните от проучваенто.
Те също по този начин ще употребяват парите за закупуване на други артикули, нещо, което хората под 50 години са по-склонни да създадат от по-възрастните. В тази област обаче държанието на хората се разграничава доста в обособените страни. Отново португалците, само че също и белгийците и шведите наподобяват най-склонни да заделят пари настрани (69%, 64% и 63%). За разлика от тях българите, румънците, унгарците и германците наподобяват решени да „ развържат кесията “ си (съответно 66%, 58%, 55% и 54%), демонстрира изследването.
Според него здравната рецесия е довела до забележителен спад в желанието на хората да харчат и по-голяма подготвеност за икономисване, като концепцията за спестявания с превантивна цел е по-актуална от всеки път.
Observatoire Барометър за 2022 година вижда тази наклонност ненапълно обърната. Обратът обаче не е цялостен, защото до момента в който желанието да се харчи повече се покачва със 7 пункта, желанието за икономисване е също толкоз мощно, както в предходното издание.
По този метод желанията за разноски се възвръщат до равнищата отпреди пандемията, със приблизително 41% в страните, обхванати от изследването. Във всяка страна тези планове или са останали постоянни, или са се нараснали. В някои страни възходът е изключително внезапен, не на последно място в Източна Европа, като Румъния се обрисува като най-яркият образец за това събитие (+17 пункта). Словакия също се откроява, като 83% от интервюираните споделят, че имат намерение да усилят разноските си.
Западните страни са по-малко въодушевени в това отношение, макар че белгийците също наподобяват доста по-склонни да усилят потреблението си (+10 пункта), демонстрира проучването.
Въпреки това множеството от резултатите са по-ниски от тези, записани за Барометър за 2019 година, знак, че рецесията към момента е в съзнанието на потребителите. Само Белгия и Обединеното кралство означават доста нарастване от изследването от 2019 година (+6 и +9 пункта).
Обратно, желанията за икономисване останаха постоянни през последната година, макар че в доста случаи в този момент са доста по-големи, в сравнение с преди здравната рецесия (+15 пункта във Франция сред Барометър за 2019 и 2022 г.) 54% от европейците имат намерение да спестят повече. Следователно известна степен на безпокойствие и нуждата да се приготвят за евентуални бъдещи рецесии постоянно участват в мозъците на хората, изключително във време, когато положителните вести следват неприятните вести и назад, като няма гаранция, че първото в последна сметка ще надделее над второто.
Барометър Тази привидна непоклатимост прикрива много променливи планове в другите страни. В четири страни, Франция, Швеция, Испания и България, респондентите имат намерение да спестят повече (съответно +4, +3, +2 и +1 пункт). Въпреки това, болшинството има намерение да спести по-малко, въпреки регистрираните спадове да са умерени (най-големият спад е -6 пункта в Румъния)
ПЕЧЕЛИМ ПОВЕЧЕ, ХАРЧИМ ПО-МАЛКО
И въпреки всичко, оттатък понятието за рационално и отговорно ползване, същинският капацитет на кръговата стопанска система и затова нейната прелест са напълно ясни в очите на потребителите и наподобява се въртят основно към другите ѝ стопански аспекти.
Българи си теглят спестяванията от банките
Каква е главната цел на европейците? Да печелят повече пари. Близо 8 от 10 европейци виждат това като причина да одобряват концепцията. Португалците и шведите са най-склонни да са на това мнение (86% и 84%), до момента в който по-малък дял от британците и датчаните са фокусирани върху търсенето на финансови облаги (71% и 72%).
Ако печеленето на повече пари е „ ин “ на кръговата стопанска система, то по-малкото харчене явно е „ ян “, като 75% от европейците са настроени по този начин. Португалците още веднъж са най-запалени в това отношение, наред с унгарците (83%). Поляците и датчаните са минимум спестовни, като желанията им да харчат по-малко се обрисуват като най-ниските в изследването (65% и 66%). Но вместо да е географска, главната разлика е поколенческа, като 83% от хората на възраст над 50 години възнамеряват да харчат по-малко, в съпоставяне единствено с 65% от тези под 35 години и 71% от 35-49-годишните, демонстрират още данните от проучваенто.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ